към новия сайт
в сътрудничество сБългарска асоциация
по когнитивно-поведенческа
психотерапия

Какво представляват паническото разстройство и агорафобията?

Почти всеки от нас се чувства понякога тревожен. При “паническа атака”, обаче, тази тревожност е толкова изразена, че на човек му се струва като че ли получава сърдечен удар, полудява или просто губи контрол върху себе си. По време на паническата атака може да има симптоми като задушаване, мравучкане по кожата, звън в ушите, чувство за надвиснала заплаха, треперене, усещане за топка в гърлото, болка в гърдите, потене, сърцебиене. Редно е да се направи преценка от лекар за да се изключи медицинска причина за тези прояви, като напр. хипертиреоидизъм, кофеинова зависимост, пролапс на митралната клапа или други причини. Една паническа атака, обаче, може да предизвика абсолютно същите симптоми като тези медицински състояния. Когато човек има неочаквано повтарящи се панически атаки, страхува се, че отново ще се появат или е притеснен за тяхното значение, в резултат на което прави промени в ежедневието си, тогава става въпрос за “паническо разстройство”.

Много от хората с паническо разстройство имат и “агорафобия”. Агорафобия е страх от места или ситуации, в които може да се прояви паническа атака и от които трудно може да се избяга. Напр. хората с агорафобия избягват да излизат навън сами, да посещеват големи супермаркети, да пътуват с влак или самолет, да прекосяват мостове, да стоят на височини, да преминават през тунели, да прекосяват открити пространства или да се качват в асансьор. Много от пациентите изпитват паника дори насън, вероятно поради това, че силното понижаване на пулса по време на сън води до компенсаторното му покачване и това дава това разтърсващо усещане по време на съня.

Някои пациенти с агорафобия изпитват тревожност изложени на слънчева светлина; други стават тревожни на притъмнено осветление. Горещината е главен фактор за паническото разстройство – по време на летните горещини се повишава сериозно честотата на паническите атаки, основно поради това, че горещината увеличава пулсовата честота, води до замаяност и дехидратация и човек прекарва по-голяма част от времето на открито (където всъщност се чувства по-уязвим). Човек усеща,че в тази ситуация е по-вероятно да получи паническа атака.

Някои често срещани недоразумения за паническото разстройство и агорафобията.

Някои хора погрешно вярват, че паническото разстройство е резултат от дълбоко заложени психологически проблеми. Разбира се, всеки с/без паника може да има по-дълбоки проблеми, но паническото разстройство и агорафобията не са непременно свързани с по-дълбоки психологични проблеми. Може да станете депресивен, зависим или самокритичен, защото имате паническо разстройство – но паниката сама по себе си може да бъде ефективно лекувана без да е нужно продължително и дълго обсъждане на детските ви преживявания. Хората с паническо разстройство и агорафобия често имат нереалистични вярвания за тревожността, като напр. “Да се тревожиш е лошо” или “Трябва да се освободя от тази тревожност незабавно”. Някои хора интерпретират тревожността си като признак за опасно заболяване. Други вярват, че след като са имали паническо разстройство или агорафобия в продължение на много години и традиционната терапия не им е помогнала – те никога няма да се оправят. Когнитивно-поведенческата терапия, в комбинация с или без медикаменти, е често доста ефективна в лечението на паническото разстройство и агорафобията.

Колко ефективна е когнитивно поведенческата терапия за паническо разстройство и агорафобия?

Проведени са редица проучвания, които изследват ефекта на когнитивно-поведенческата терапия върху паническо разстройство и агорафобия. По-голямата част от тях са правени в Оксфордския Университет в Англия, Университета Пенсилвания, Щатския университет на Ню Йорк и др. При продължителност от 20-25 сесии ефективността варира от 85% до 90%. Освен това, след като лечението бъде приключено, повечето пациенти, проследени 1 година след това, запазват подобрението си.

Какви са причините за паническо разстройство и агорафобия?

Според някои теории много ситуации, които отключват панически атаки са били наистина опасни в по-ранни етапи от човешката еволюция. Напр. да бъдеш затворен в тунел може да доведе до задушаване или колапс; височините са били опасни, на открити пространства всеки е бил изложен на погледа на хищниците (лъвове или вълци); обществените места са излагали човек на среща със странни и враждебни непознати. Много от страховете включени в паническата атака и агорафобия са повторение на тези ранни инстинктивни и адаптивни страхове. Тези ситуации, обаче, не са опасни в днешно време.

Проучванията показват, че паническото разстройство и агорафобията имат известна генетична връзка, но те не се унаследяват напълно. Вяка година около 30-40% от възрастното население изпитва паническа атака. Но повечето от хората не интерпретират паниката си като признак за катастрофична заплаха и не развиват паническо разстройство или агорафобия.

Първоначално и обичайно паническата атака се активира от стресова ситуация, като напр. напускане на дома, семеен конфликт, хирургична операция, нови отговорности или физическа болест. Усещанията за физическа възбуда (тежко дишане, потене, замаяност, сърцебиене и т.н.) могат да се интерпретират погрешно като сигнали за катастрофична опасност – напр. човек може да се фокусира върху учестеното биене на сърцето и да направи заключението, че ще получи инфаркт. Като резултат човек може да развие “хипервигилитет” (термин за силно фокусиране върху физическите усещания), което да доведе до повешен араузъл (повече физически усещания и безпокойство). Повишеният араузъл включва по-нататъшни механизми за катастрофични интерпретации, които наричаме “фалшива аларма” , тъй като са сигнал, че опасността е неизбежна, когато всъщност не е. Напълно разгърнатата паническа атака може да бъде резулат от точно такава погрешна интерпертация. В резултат човекът развива “тревожност на очакването” (страх, че паниката ще продължи да се появява) и започва да избягва ситуации, които засилват тази негова тревожност – особено ако бягството или изходът от тези ситуации е труден или объркващ или е трудно да намери помощ. Всъщност щом избягването станае основен механизъм за справяне с тревожността, човекът вече е развил агорафобия.

Индивидът с агорафобия, който не избягва изобщо плашещите ситуации, обикновено посочва използването на “човек за безопасност” – някой, който го придружава в тези ситуации в случай, че се появи паническа атака и се наложи да избяга от мястото. Дори ако използването на “човек за безопасност” или други “поведения на безопасност” е попречило на появата на панически атаки в продължение на месеци, то той/тя продължава да живее в страх от следващата атака. Светът, в който живее такъв човек става все по-малък и по-малък поради неговия/нейния страх и поведение на избягване. Донякъде поради това ограничение на живота си, донякъде поради усещането на невъзможност за контрол и неспособност за справяне с проблема си, много хора с паническо разстройство развиват и депресия. Някои от тях стават толкова тревожни и депресивни, че се самомедицират с алкохол, диазепам или други медикаменти.

Какво се очаква от Вас като пациент при когнитивно-поведенческа терапия?

Когнитивно-поведенческата терапия не е пасивно преживяване за пациента. Тя изисква активно включване и работа. От вас се очаква да посещавате терапевта редовно всяка седмица (ако се наложи и по два пъти в началото), да попълвате таблици и да оценявате сам проблема си, както и да правите работа за самопомощ за домашно, което сте определили заедно с терапевта си. Както беше казано по-горе повечето пациенти, които участват в този вид лечение изпитват подобрение за своята паника и агорафобия – някои, обаче, изпитват много бързо подобрение. Дори ако това се случи е добре да завършите пълния курс на лечение, защото бързото подобрение увеличава вероятността нещата да се повторят (да получите рецидив) след известно време.

Това лечение се планира като 12 сесии. В първите се прави оценка и се обяснява лечението. След като получите подобрение сесиите се разреждат постепенно до 1 път месечно. Този начин на лечение цели да се научите сами да си помагате. Ето защо е изключително важно да изпълнявате задачите дадени за домашно от терапевта.