към новия сайт
в сътрудничество сБългарска асоциация
по когнитивно-поведенческа
психотерапия

Какво е специфична фобия?

Специфичната фобия е страх от определен обект, животно или ситуация. Страхът е достатъчно голям, че Ви се иска де избегнете ситуацията или преживявате значителна тревожност. Страховете и фобиите са доста чести. Едно скорошно проучване във Великобритания показва, че 60% от харата, които са интервюирани съобщават, че се страхуват от определени ситуации или неща. Най-честите страхове са страховете от буболечки, мишки, змии, прилепи, височини, вода, обществен транспорт, бури, затворени пространства, тунели и мостове. Много хора съобщават, че се страхуват от няколко неща и че съзнателно ги избягват. Всъщност повече от 11% от хората са посочили, че страховете им могат да бъдат квалифицирани като специфични фобии. Което означава, че страховете им са трайни във времето и са свързани с интензивна тревожност; избягване на ситуацията или желание да я избегнат; осъзнаване, че страховете им са прекомерни и неоснователни, водят до дистрес и трудности в ежедневието им.

Кои са причините за специфичната фобия?

Съществуват няколко причини за специфична фобия. Психолозите правят разграничение между това как сте се научили да се страхувате от нещо и това защо все още се страхувате от него години след това.

Някои теории предполагат, че хората са склонни да развиват фобии от обекти, животни или ситуации, които са били опасни в древни времена. Напр. буболечки, мишки, змии и много други животни, височини, непознати хора, мостове и вода – това са все страхове, които са били свързани с потенциална опасност за древните хора. В дива среда тези страхове са били аддаптивни и полезни. Хората с тези страхове са били по-добре подготвени да избягват зарази, отровни ухапвания, падане от скали или мостове, да бъдат убити от непознати или да се удавят. Днес обаче в нашия технологичен свят тези страхове вече не са така правилни и адекватни както някога.

Втора причина за произход на фобиите е чрез научаване – това става или като се свързва едно лошо преживяване с нещото, от което се страхувате (напр. били сте ухапан от куче и сте развили фобия от кучета) или сте наблюдавали някой, който се страхува и сте се научили на неговия страх (напр. други членове на семейството имат страх от летене със самолет и вие сте научили този страх). Една трета причина за фобиите може да бъде мисловно изкривяване. Напр. фобията може да се базира на неправилна информация, на склонност да се очаква най-лошото, на склоннност да не се използват доказателствата, които опровергават фобията или на вярването, че не бихте могли да понесете тревожността.

Щом веднъж научите даден страх или фобия, съществуват определен брой начини, по които той се поддържа. Най-важната причина е това, че вие избягвате ситуацията, от която се страхувате. Ако се страхувате от летене, започвате да се чувствате по-малко тревожен/на всеки път, когато решите да избегнета качването на самолет. Всеки път, когато избегнете летенето вие учите себе си: “начинът да намаля страха си е като избегна ситуацията” – това се нарича заучаване на поведение на избягване. Това е като да пиеш всеки път, когато се чувстваш тревожен – учиш се да пиеш повече, защото това временно облекчава тгревожността. Но като избягваш това, от което се страхуваш, ти ни кога не се научаваш, че можеш да преодолееш страха си. Друг начин да поддържаш своя страх е като развиваш “поведения на безопасност”. Това са неща, които правиш или казваш, за които си мислиш, че те предпазват. Напр. в асансьора може да стоиш винаги в края или в самолет да не ставаш от мястото си. Може да повтаряш също молитви или да търсиш успокоение по друг начин, когато си в плашещата ситуация. Може да започнеш да вярваш, че тези “поведения на безопасност” са необходими за да преодолееш страха си.

Как когнитивно-поведенческата терапия помага на това?

Страхът и тревожността ще започнат да отслабват, когато се научиш, от опит, че фобията ти е необоснована. Когнитивно-поведенческата терапия за специфична фобия помага да се изправиш лице в лице с това, от което се страхуваш вместо да го избягваш. За да продолееш страха си терапевтът ще иска от теб да направиш списък с нещата от които се страхуваш, да опишеш колко интензивен е страхът ти и да определите кои са вярванията ти за всеки от обектите или ситуациите. (напр. дали вярваш, че можеш да се заразиш, да умреш, да бъдеш нападнат или да полудееш?) Ще те научи как да релаксираш, когато си под напрежение. Терапевтът може да поиска от теб да си представяш образно ситуацията, от която се страхуваш и да задържаш тези образи докато се почувстваш по-спокоен/спокойна. Може да наблюдаваш терапевтът да прави нещата, от които се страхуваш и по-късно ти да го имитираш. Излагането на ситуацията или обекта ще става постепенно, терапевтът ще ти обяснява всичко преди да го направиш; ти ще имаш свободата да откажеш да го направиш каквото и да е; няма да има изненади и ти си този/тази, който ще определи скоростта, с която ще напредваш. Повечето пациенти, които са използвали тези техники казват, че се чувстват доста по-малко напрегнати, започват да могат да правят нещата, от които са се страхували и се чувстват по-ефективни в живота си. Много от пациентите могат да се подобрят бързо с няколко по-дълги сесии (напр от 2-3 часа), които да позволят интензивна експозиция на обектите от които се страхуват. Взависимост от страха между 74%– 94% от пациентите се подобряват като изполазват тези техники. Този вид лечение не изисква използването на медикаменти.

Какво се очаква от теб като пациент?

За да преодолееш страховете си ще трябва да се излагаш градирано на ситуации, които те правят тревожен/на. Необходимо е да казваш на терапевта си кои ситуации или неща те правят най-силно тревожен/на, какви мисли имаш за тези неща и дали искаш да опиташ да преживееш малко тревожност за да преодолееш страховете си. Терапевтът ще те води в градираната експозиция на тези ситуации. Ще трябва да правиш определени неща за домашно между терапевтичните сесии, с които ще практикуваш много от същите неща, които научаваш в сесиите с терапевта си.