към новия сайт
в сътрудничество сБългарска асоциация
по когнитивно-поведенческа
психотерапия

Какво е депресия?

Депресията се проявява с ред симптоми като: загуба на енергия, загуба на интерес към обичайните дейности в живота, тъга, загуба на апетит и тегло, затруднена концентрацията, себе-критичност, чувство за безнадеждност, физически оплаквания, отдръпване от другите хора, раздразнителност, трудно вземане на решения и мисли за край на живота. Много депресивни хора се чувстват освен това и тревожни. Те често изпитват безпокойство, не могат да се задържат на едно място или са замаяни, могат да имат също топли или студени вълни, замъглено виждане, сърцебиене и потене.

Клиничната депресия може да варира от лека до тежка и според това хората, които страдат, имат или малко на брой симптоми, през малка част от времето или чести, продължителни и понякога доста притеснителни симптоми.

Клиничната депресия се различава от реакцията на силна скръб, когато човек загуби някой близък, когото много е обичал поради смърт, раздяла или развод. Усещанията за тъга, празнота, липса на енергия и липса на интереси са нормални по време на процеса на скърбене, както и появата на гняв и тревожност могат да бъдат част от този процес. Клиничната депресия се различава от нормалната психологичната скръб, обаче, по това, че клиничната депресия може да е налице и без да има значима загуба. Освен това депресията продължава по-дълго от реакцията на скръб и включва чувства на себе-критичност, безнадеждност и отчаяние.

Необичайно е някой да твърди, че никога не се е чувствал “депресивен”. Колебанията в настроението са обичайни неща и ни помагат да имаме информацията, че нещо ни липсва в живота и трябва да помислим какво може да се промени. Клиничната депресия, обаче, е нещо далеч по-сериозно от нормалните колебания в настроението. Тъй като има различни степени на депресивност, хората с тежка депресия би трябвало да получават комбинация от няколко вида лечение.

Кой се разболява от депресия?

Депресията не е нещо, което се случва на хора, които са странни или “ненормални”. Тя е навсякъде около нас. Заедно с тревожността, която е малко по-честа от депресията, те биха могли да се приемат за аналог на “простудата” при емоционалните разстройства. Всяка година огромен брой хора страдат от голяма депресия: 25% от жените и 12% от мъжете е вероятно да имат депресивен епизод в живота си. Вероятността депресивният епизод да се повтори е доста висока.

Причината за различията между половете в честотата на депресията не е напълно изяснена. Вероятните причини са може би в това, че жените са по-готови да признават чувства на тъга и себе-критичност открито, докато мъжете често “маскират” или крият депресията си зад други проблеми като напр. алкохол или употреба на дроги. Освен това жените понякога биват научавани от ранна възраст да бъдат безпомощни и зависими. Жените освен това могат да имат по-малко източници на възнаграждение отколкото мъжете и постиженията им са по-често пренебрегвани.

Какви са причините за депресия?

Няма една единствена причина за депресия. Ние разглеждаме депресията като мултидетерминирана, т.е. може да бъде причинена от множество различни фактори. Тези фактори могат да бъдат биохимични различия в мозъка, междуличностови, поведенчески или когнитивни. Депресията при някои хора може да бъде причинена от един от тези фактори, но е също толкова вероятно да бъде причинена и от комбинацията от фактори от всички тези области. Биохимичните фактори могат да включват семейната Ви генетична предиспозиция и настоящата биохимия на мозъка Ви. Конфликтите и загубите в междуличностовите взаимоотношения могат да бъдат фактори в причиняването на депресия, както и поведенчески фактори като повишен стрес и намалени положителни приятни преживявания. Когнитивните фактори са различни изкривени и неадаптивни начини на мислене. Нека сега се спрем на поведенческите и когнитивните фактори в детайли.

Как поведението влияе на депресията?

Това са някои специфични поведенчески фактори включени при депресия.

  1. Значима загуба. Преживявали ли сте значима загуба в живота си напоследък – напр. загуба на работа, приятел или партньор? Има сериозни данни от проучванията, че хората които преживяват значими житейски стресове са по-склонни да развият депресия – особено ако им липсват или не използват подходящи стратегии за справяне.
  2. Намаляване на дейности, които носят удоволствие. Забелязали ли сте да правите по-малко от нещата, които са Ви носили удоволствие преди? Депресията се характеризира с намалена активност и затваряне в себе си. Напр. депресивните хора съобщават, че прекарват голяма част от времето си в пасивни поведения, които не им носят удоволствие като гледане на телевизия, лежане в леглото, умствено предъвкване на проблеми и оплакване пред приятелите. Те прекарват по-малко време в дейности, които са вълнуващи и носят удоволствие като напр. положителни социални контакти, спорт, възстановяващи процедури, учене и продуктивна дейност.
  3. Липса на себенаграждаване. Много от депресивните хора не успяват да се самонаградят за положително поведение. Напр. те рядко се хвалят или се колебаят ако трябва да похарчат пари за себе си. Много често депресивните хора мислят,че са толкова ненужни, че не бива никога да се хвалят и че ако се хвалят сами себе си ще станат мързеливи и още по-ненужни.
  4. Дефицити в уменията. Има ли социални умения или умения за решаване на проблеми, които Ви липсват? Депресивните хора могат да имат трудности с това да се самоокуражават, да имат приятели, да решават възникнали проблеми с партньора си, приятели или колеги на работа. Тъй като те или нямат такива умения или не ги използват, те по-често влизат в междуличностови конфликти и имат по-малко възможности да правят така,че да им се случват приятни неща.
  5. Нови изисквания. Има ли някакви нови изисквания, за които се чувствате зле подготвени? Да се преместите в друг град, да започнете нова работа, да станете родител или да прекратите връзка и да се опитате да намерите нови приятели – това са неща, които могат да предизвикат значителен стрес при много хора.
  6. Да бъдете в ситуация, в която се чувствате безпомощен/на. Депресията може да е резултат от това да продължавате да бъдете в ситуация, в която не можете да контролирате наказанията и наградите си. Чувствате се тъжен и уморен, губите интерес и усещате безнадеждност, тъй като вярвате, че каквото и да правите не можете да се справяте достатъчно добре. Невъзнаграждаващи дейности или връзки с предначертан край могат да доведат до такива чувства.
  7. Да бъдете в ситуация на непрекъснати наказания. Това е специален вид безпомощност: не само не можете да получавате награди, но се чувствате непрекъснато критикуван и отхвърлен от другите. Напр. много депресивни хора могат да прекарват времето си с хора, които ги критикуват или нараняват по различни начини.

Макар, че всеки от факторите на стрес и загуба описани по-горе може да ви направи податлив/а на депресия, това не е задължително да се случва точно по същия начин при Вас. По-скоро определени начини на мислене могат да повишат шансовете Ви да станете депресивен. По-вероятно е да станете депресивен, ако си мислите, че напълно заслужено ви обвиняват, че нищо не може да се промени и че във всичко трябва да сте перфектен. Интерпретациите на стреса и загубата са “когнициите” или мислите, които имате за себе си и света около Вас. Когнитивната терапия се фокусира специфично върху намирането, провокирането и промяната на тези изключително негативни схващания за живота.

Как мисленето влияе на депресията?

Определени начини на мислене, които наричаме когниции, могат да причинят депресия. Някои от тях са описани по-долу.

  1. Дисфункционални автоматични мисли. Това са мисли, които идват спонтанно и изглеждат правдоподобни, но всъщност са израз на изкривени възприятия и са свързани с негативни чувства като тъга, тревога, гняв и безнадеждност. Ето някои примери за подобни мисли:
    • Четене на мисли – „Той мисли, че съм бита карта.“
    • Етикетиране: „Аз съм неудачник.“; „Той е глупак.“
    • Предсказване на бъдещето: „Ще ме отхвърлят.“ ; „Ще изглеждам глупаво.“
    • Катастрофично мислене: „Ще бъде ужасно да ме отхвърлят.“; „Не издържам на тази тревожност.“
    • Дихотомно мислене (всичко или нищо): “Във всичко се провалям“; „Нищо не ме радва“; „Нищо не се получава при мен.“
    • Пренебрегване на положителното: „Това не струва, защото всеки би могъл да го направи.“
  2. Неадаптивни предположения. Това са идеи за това, какво мислите, че би трябвало да правите. Това са правилата, според които депресивните хора мислят, че трябва да живеят. Ето някои примери:
    • „Трябва да получа одобрението на всички.“
    • „Ако някой не ме харесва, значи не мога да бъда обичан.“
    • „Никога няма да бъда щастлива, ако правя нещата по моя начин.“
    • „Ако се проваля в нещо, значи съм неудачник.“
    • „Трябва сам себе си да обвинявам за моите грешки.“
    • „Ако имам един проблем дълго време, значи нищо не може да се промени.“
    • „Не трябва да съм депресивна.“
  3. Негативни схващания за себе си. Хората, които са депресивни, често се фокусират върху неуспехите си, преувеличават ги и минимизират всички положителни качества, които притежават. Те могат да се виждат като изцяло неспособни да бъдат обичани, като грозни, глупави, слаби или дори зли.

Каква е когнитивно поведенческата терапия за депресия?

Когнитивно поведенческата терапия за депресия е високо структурирана, практическа и ефективна интервенция за пациенти, които страдат от депресия. Този вид терапия лекува депресията като се насочва и преобразува поведенията и мислите, които причиняват и поддържат депресията. Тази терапия се фокусира върху настоящето, мислите и поведенията тук и сега. Съвместно с терапевта ще разгледате как действията Ви или липсата на действия допринасят за това да се чувствате добре или зле. Има неща, които бихте могли да предприемете за да се почувствате по-добре. Заедно с терапевта си ще разгледате, също така, негативните и нереалистични начини на мислене, които вероятно Ви правят депресивен/депресивна. Терапията може да Ви даде уменията и средствата да мислите по-реалистично и да се чувствате по-добре.

При когнитивно поведенческата терапия най-напред заедно с терапвта ще идентифицирате симптомите и ще определите колко леки или тежки са те. Може да се наложи да попълните някои стандартни въпросници или скали, които да служат за научно измерване на симптомите Ви. В началните сесии ще определите целите, които искате да постигнете – като напр. повишаване на самооценката, подобряване на комуникацията с околните, намаляване на чувството за срам или безнадеждност и самота. Вие и Вашият терапевт ще проследявате напредъка в терапията чрез тези първоначално измерени симптоми и движението Ви по посока на първоначално поставените от Вас цели.

Колко ефективна е когнитивно поведенческата терапия за депресия?

Многобройни проучвания проведени в големи университети по целия свят показват неизменно, че когнитивно поведенческата терапия е също толкова ефективна колкото и антидепресивното лечение при голям депресивен епизод. В рамките на 20 сесии индивидуална терапия приблизително 75% от пациентите усещат подобрение на симптомите си. Комбинацията от когнитивно поведенческа терапия и медикаменти повишава ефикасността на 85% в проучванията. Освен това, повечето пациенти на когнитивно поведенческа терапия поддържат своето подобрено настроение при проследяване 2 години след прекратяване на терапията. При когнитивно поведенческата терапия се надяваме не само да редуцираме симптомите Ви, но и да Ви помогнем да научите как да се предпазвате от възвръщането на тези симптоми.

Полезни ли са медикаментите?

Различни медикаменти са показали ефективност при лечението на депресия. Обикновено отнема 2 до 4 седмици за да се постигне терапевтично ниво от медикамента в кръвообръщението. Някои медикаменти могат да имат и странични ефекти, които да са временни и да отзвучават с времето, или да бъдат преодолени с комбинация от други медикаменти. В някои случаи при пациенти с тежка депресия може да бъде необходимо да се консултират с лекар за възможностите на антиконвулсивната терапия (ЕКТ).

Какво се очаква от Вас като пациент на когнитивно поведенческа терапия?

Когнитивно поведенческата терапия на депресия изисква Вашето активно участие. По време на началната фаза на терапията, може да се наложи да посещавате терапевта си два пъти седмично, докато намалеят симптомите. Ще попълвате скали за оценка на депресивност, тревожност и други проблеми, както и ще Ви бъдат давани материали за четене във връзка с лечението на депресията. Терапевтът освен това ще ви дава и други задачи за вкъщи, които ще ви помагат в модифицирането на поведението, мислите Ви и Вашите взаимоотношения с околните. Макар, че много пациенти, които страдат от депресия чувстват безнадеждност по отношение възможността за подобрение, тази терапия е чудесен шанс депресията да се подобри осезателно.